Колкото по-глупав, толкова по-самоуверен
На 24 август OFFNews разгласява публикацията на Калоян Константинов " СУ е дупка, в която изгубих 4 години от живота си ". В нея някогашният ученик на Факултета по публицистика и всеобща връзка (ФЖМК) на Софийския университет " Св. Климент Охридски " изреди куп безобразия и разкритикува остарелите способи на преподаване. Позицията му провокира лавина от мнения в обществените мрежи, а мненията в поддръжка и против изразената позиция се разделиха в крайности.
В отговор на публикацията, проф. Здравко Райков, учител по връзки с обществеността (PR), изобретателна връзка и изобретателна промишленост в СУ, разгласява мнение в своя уебсайт Kreativen.bg, в което твърди, че студентите носят не по-малко виновност за качеството на образованието.
OFFNews разгласява мнението на проф. Райков с негово позволение. Поправили сме единствено част от правописните и пунктуационни неточности на преподавателя от ФЖМК.
Да напиша този материал ме подтикна текст, който се появи на различен уебсайт. Не го проследявам и в случай че сътрудник не ми го бе изпратил, нямаше и да схвана за него. Автор на въпросните редове е някогашен мой “студент ”. Поставям кавички, тъй като по неговите лични думи той не е посещавал образователните занятия. Човекът решил, че нищо не може да научи в университета и се е самоизолирал от процеса на образование. Това, обаче, изобщо не му пречи да раздава всевъзможни крайни оценки и присъди за нещо, което не познава.
Нито името, нито облика му, който търсачката услужливо ми предложи, не ми говореха нещо – не помня да съм се срещал с този човек. Текстът несъмнено бе много злобничък, само че най-много кондензиран с откровени неистини. Явно непочтеността е присъща за създателя – той гордо написа, че три пъти ме е мамел на изпити, пробутвайки ми един и същи текст и то преписан от интернет.
Факт е, че срещам непрестанно реферати на студенти, които знам към този момент наизуст – те преписват нахално, безочливо и всеобщо от един и същи уебсайт в интернет. И в случай че трябваше да пиша слаби оценки, то хора като някогашния ми “студент ” щяха до края на живота си да останат в тази си обществена роля… Но преподавателят също е човек – пред бруталната надменност и тъпотия от време на време си затваряш очите и пишеш едно “3 ”, с цел да си съхраниш нервите.
Изказът на създателя е в характерен за значително младежи жанр, прочут под определението “хейтърски ”. Доминира неаргументирана експанзия освен към моята персона и сътрудници, само че и към високо уважаваната институция, наречена Университет.
Ако осъждам по написаното, очевидно родителите му на млади години са били много заети хора. Ангажиментите им не са им разрешавали да отделят време за възпитанието на сина си в обноски и правила, признати в едно обикновено общество.
Немалкият ми опит като учител ме е убедил във верността на едно просто предписание: знанията не са нещо, което се налива в главите на учащите си. Образованието е развой, който изисква интензивно да си взаимодействат и двете страни – лектори и студенти. И от студентите се чака да посещават постоянно образователни занятия, доста да четат и книги, освен на съответните преподаватели. Тук едно отклоняване – създателят безочливо лъже, когато твърди, че категорично изисквам да се четат единствено мои книги. За всяка преподавана от мен дисциплинираност предлагам най-малко над 20 други заглавия, с които студентите да се срещнат.
За страдание, с всяка година тъкмо това все по-малко се среща – непрестанно понижават любознателните младежи, които търсят съвещания за своята самоподготовка да вземем за пример. За сметка на това се усилват тези, които имитират учене, които са не запомнили по какъв начин наподобява книгата. Те избират да се самозалъгват с информативен отпадък, който се вихри в интернет и който те одобряват за чиста истина.
Не бих си разрешил да занимавам читателя си с тази история, в случай че ставаше дума единствено за моята скромна персона. И аз като множеството елементарни хора си имам и своите “трески за дялане ”. Но е същинско светотатство да хвърляш небивалици към цялостен Университет и влиятелен негов факултет.
Имам непосредствени усещания от присъединяване на студенти в процеса на образованието в разнообразни образователни заведения. И дръзвам да настоявам, че в случай че бях шеф, немного от днешните студенти бих назначил на работа във компанията си. Причината е доста простичка: огромна част от тези младежи просто ги няма в образователните зали. Но това не им пречи след приключване на плануваните за образованието им години те да си заминат с диплом за приключено обучение.
За страдание, това е световен проблем, не е единствено наш. Попаднах на любопитно изследване на професора по социология от университета Occidental College (разположен е в Лос Анджелис, щата Калифорния) Лиза Уейд.
То е озаглавено “Как американските университети станаха бастиони на секса, потреблението на алкохол и особените права ”. Според сътрудника, който е създател и на завладяваща книга за новата просвета на секса в университетите на Съединени американски щати, за днешните младежи да си студент значи най-много да си прекарваш прелестно времето. За доста американски студенти това са най-хубавите години от живота им, в които удоволствието има приоритет над съня и отдиха. И кой знае за какво те не помнят, че са в университета с цел да получат съответни познания и професионална подготовка, обобщава Лиза Уейд.
Картината става още по-тъжна, като отбележим, че има обезценка на оценките – от учебното заведение до университетите. Така е у нас и в света. Днес 41 на 100 от студентите имат отлични и положителни оценки, до момента в който през 1969 година те са били едвам 7 на 100. Но горчивата истина е, че зад тези оценки напълно не се крият повече познания, привички и умения.
Само един човек, който поддържа връзка с младежи постоянно, може да откри какъв необикновен интелектуален срив е настъпил през днешния ден. Почти е невероятно да намериш в този момент студент, който да знае, кой е Мао Цзе Дун, Уинстън Чърчил, Адолф Хитлер… Албер Камю и Франц Кафка, Карел Чапек и Самюъл Бекет, Жак Превер и Михаил Булгаков – за тях това са просто необичайно звучащи думи. Те не знаят даже, кой е Мартин Гарикс. И нямат визия, какво е ракурс и вероятност. Те не знаят и прекалено много други неща, без които е невероятно да се ориентираш в многообразната информация, в която си потънал.
Учени реализираха изследване измежду хиляди студенти в Съединени американски щати и по този начин дефинираха качествата на младежите да правят оценка информацията, която те намират в интернет, като “мрачни ”. Те просто им липсват.
Проф. Манфред Спитцер (роден е през 1958 г.) е психиатър, психолог, мъдрец, началник на университетската клиника в град Улм (родният град на Алберт Айнщайн), провинция Баден-Вюртемберг, Германия. Преподавал е и в Харвард. Смята се за един от най-известните специалисти за човешкия мозък в света през днешния ден. Той ни напомня, че орган, който не работи, атрофира. Неизползваните връзки сред невроните в мозъка отслабват. За него колкото повече време човек прекарва в интернет, толкоз повече признаци на недоразвитост на мозъка му се виждат.
Образованието безспорно е един от факторите за положението на обществото ни като цяло. Но е правилно и противоположното: това, което се случва в страната ни не може да не рефлектира и върху него. А всички знаем, какво се случва…
Откъде, обаче, е тази невероятна злоба и експанзия, която в тази ситуация показва един младеж? Вероятно част от обяснението е в резултатите на две изследвания. Така откриватели от Йелския университет (б. ред. - създателят евентуално има поради Йейлския университет) откриха, че търсенето на информация в интернет принуждава индивида да си мисли, че е по-умен, в сравнение с е в реалност.
А английски психолози стигат до извода, че колкото по-глупав е един човек, толкоз е по-самоуверен. Точно този, който не се отличава с някакви качества, е податлив да ги преувеличава. А когато човек няма съответните познания, то той няма и интелектуални принадлежности за оценка на самия себе си. Той не знае, че не знае и по тази причина е затруден или е в цялостна неспособност да осъзнава и проучва личното си мислене.
Ако осъждам по наличието и стила на написаното от някогашния мой “студент ”, то откривателите в действителност са прави.
В отговор на публикацията, проф. Здравко Райков, учител по връзки с обществеността (PR), изобретателна връзка и изобретателна промишленост в СУ, разгласява мнение в своя уебсайт Kreativen.bg, в което твърди, че студентите носят не по-малко виновност за качеството на образованието.
OFFNews разгласява мнението на проф. Райков с негово позволение. Поправили сме единствено част от правописните и пунктуационни неточности на преподавателя от ФЖМК.
Да напиша този материал ме подтикна текст, който се появи на различен уебсайт. Не го проследявам и в случай че сътрудник не ми го бе изпратил, нямаше и да схвана за него. Автор на въпросните редове е някогашен мой “студент ”. Поставям кавички, тъй като по неговите лични думи той не е посещавал образователните занятия. Човекът решил, че нищо не може да научи в университета и се е самоизолирал от процеса на образование. Това, обаче, изобщо не му пречи да раздава всевъзможни крайни оценки и присъди за нещо, което не познава.
Нито името, нито облика му, който търсачката услужливо ми предложи, не ми говореха нещо – не помня да съм се срещал с този човек. Текстът несъмнено бе много злобничък, само че най-много кондензиран с откровени неистини. Явно непочтеността е присъща за създателя – той гордо написа, че три пъти ме е мамел на изпити, пробутвайки ми един и същи текст и то преписан от интернет.
Факт е, че срещам непрестанно реферати на студенти, които знам към този момент наизуст – те преписват нахално, безочливо и всеобщо от един и същи уебсайт в интернет. И в случай че трябваше да пиша слаби оценки, то хора като някогашния ми “студент ” щяха до края на живота си да останат в тази си обществена роля… Но преподавателят също е човек – пред бруталната надменност и тъпотия от време на време си затваряш очите и пишеш едно “3 ”, с цел да си съхраниш нервите.
Изказът на създателя е в характерен за значително младежи жанр, прочут под определението “хейтърски ”. Доминира неаргументирана експанзия освен към моята персона и сътрудници, само че и към високо уважаваната институция, наречена Университет.
Ако осъждам по написаното, очевидно родителите му на млади години са били много заети хора. Ангажиментите им не са им разрешавали да отделят време за възпитанието на сина си в обноски и правила, признати в едно обикновено общество.
Немалкият ми опит като учител ме е убедил във верността на едно просто предписание: знанията не са нещо, което се налива в главите на учащите си. Образованието е развой, който изисква интензивно да си взаимодействат и двете страни – лектори и студенти. И от студентите се чака да посещават постоянно образователни занятия, доста да четат и книги, освен на съответните преподаватели. Тук едно отклоняване – създателят безочливо лъже, когато твърди, че категорично изисквам да се четат единствено мои книги. За всяка преподавана от мен дисциплинираност предлагам най-малко над 20 други заглавия, с които студентите да се срещнат.
За страдание, с всяка година тъкмо това все по-малко се среща – непрестанно понижават любознателните младежи, които търсят съвещания за своята самоподготовка да вземем за пример. За сметка на това се усилват тези, които имитират учене, които са не запомнили по какъв начин наподобява книгата. Те избират да се самозалъгват с информативен отпадък, който се вихри в интернет и който те одобряват за чиста истина.
Не бих си разрешил да занимавам читателя си с тази история, в случай че ставаше дума единствено за моята скромна персона. И аз като множеството елементарни хора си имам и своите “трески за дялане ”. Но е същинско светотатство да хвърляш небивалици към цялостен Университет и влиятелен негов факултет.
Имам непосредствени усещания от присъединяване на студенти в процеса на образованието в разнообразни образователни заведения. И дръзвам да настоявам, че в случай че бях шеф, немного от днешните студенти бих назначил на работа във компанията си. Причината е доста простичка: огромна част от тези младежи просто ги няма в образователните зали. Но това не им пречи след приключване на плануваните за образованието им години те да си заминат с диплом за приключено обучение.
За страдание, това е световен проблем, не е единствено наш. Попаднах на любопитно изследване на професора по социология от университета Occidental College (разположен е в Лос Анджелис, щата Калифорния) Лиза Уейд.
То е озаглавено “Как американските университети станаха бастиони на секса, потреблението на алкохол и особените права ”. Според сътрудника, който е създател и на завладяваща книга за новата просвета на секса в университетите на Съединени американски щати, за днешните младежи да си студент значи най-много да си прекарваш прелестно времето. За доста американски студенти това са най-хубавите години от живота им, в които удоволствието има приоритет над съня и отдиха. И кой знае за какво те не помнят, че са в университета с цел да получат съответни познания и професионална подготовка, обобщава Лиза Уейд.
Картината става още по-тъжна, като отбележим, че има обезценка на оценките – от учебното заведение до университетите. Така е у нас и в света. Днес 41 на 100 от студентите имат отлични и положителни оценки, до момента в който през 1969 година те са били едвам 7 на 100. Но горчивата истина е, че зад тези оценки напълно не се крият повече познания, привички и умения.
Само един човек, който поддържа връзка с младежи постоянно, може да откри какъв необикновен интелектуален срив е настъпил през днешния ден. Почти е невероятно да намериш в този момент студент, който да знае, кой е Мао Цзе Дун, Уинстън Чърчил, Адолф Хитлер… Албер Камю и Франц Кафка, Карел Чапек и Самюъл Бекет, Жак Превер и Михаил Булгаков – за тях това са просто необичайно звучащи думи. Те не знаят даже, кой е Мартин Гарикс. И нямат визия, какво е ракурс и вероятност. Те не знаят и прекалено много други неща, без които е невероятно да се ориентираш в многообразната информация, в която си потънал.
Учени реализираха изследване измежду хиляди студенти в Съединени американски щати и по този начин дефинираха качествата на младежите да правят оценка информацията, която те намират в интернет, като “мрачни ”. Те просто им липсват.
Проф. Манфред Спитцер (роден е през 1958 г.) е психиатър, психолог, мъдрец, началник на университетската клиника в град Улм (родният град на Алберт Айнщайн), провинция Баден-Вюртемберг, Германия. Преподавал е и в Харвард. Смята се за един от най-известните специалисти за човешкия мозък в света през днешния ден. Той ни напомня, че орган, който не работи, атрофира. Неизползваните връзки сред невроните в мозъка отслабват. За него колкото повече време човек прекарва в интернет, толкоз повече признаци на недоразвитост на мозъка му се виждат.
Образованието безспорно е един от факторите за положението на обществото ни като цяло. Но е правилно и противоположното: това, което се случва в страната ни не може да не рефлектира и върху него. А всички знаем, какво се случва…
Откъде, обаче, е тази невероятна злоба и експанзия, която в тази ситуация показва един младеж? Вероятно част от обяснението е в резултатите на две изследвания. Така откриватели от Йелския университет (б. ред. - създателят евентуално има поради Йейлския университет) откриха, че търсенето на информация в интернет принуждава индивида да си мисли, че е по-умен, в сравнение с е в реалност.
А английски психолози стигат до извода, че колкото по-глупав е един човек, толкоз е по-самоуверен. Точно този, който не се отличава с някакви качества, е податлив да ги преувеличава. А когато човек няма съответните познания, то той няма и интелектуални принадлежности за оценка на самия себе си. Той не знае, че не знае и по тази причина е затруден или е в цялостна неспособност да осъзнава и проучва личното си мислене.
Ако осъждам по наличието и стила на написаното от някогашния мой “студент ”, то откривателите в действителност са прави.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ